На 9 юни 2026 г. се изпълват 15 години от тихото упокоение в Господа на Негово Високопреподобие архимандрит Назарий (Терзиев) – духовен старец на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и дългогодишен игумен на Кокалянската света обител „Св. Архангел Михаил“ край град София.

 Архимандрит Назарий приема монашески постриг на 9 юни 1960 година от Стобийския епископ Варлаам, игумен на Рилския манастир „Св. Йоан Рилски“. 51 години по-късно, в деня на своето пострижение – 9 юни 2011 г. се преставя в Господа, подвизавайки се в монашеския подвиг повече от половин век.

 Първото посещение на многообичния старец в Кокалянския манастир му донесло голяма духовна радост и лекота на душата в Господа. Заживява в тази света обител, която тогава е притежавала само храма и оскъден сграден фонд, който бил в твърде лошо състояние. Това не попречило на монах Назарий да води своя монашески живот именно в този манастир. На 15 април 1967 г. е ръкоположен за йеродякон, а на 16 април същата година – и за йеромонах. Ръкоположението извършва Знеполският епископ Йосиф, викариен епископ на Софийския митрополит, по-късно Ню-Йоркски митрополит.

 През 1968 г. монашеският братски живот в Рилската света обител е възстановен. Йеромонах Назарий се завръща в обителта, в която е приел монашески постриг. Престоят в Рилския манастир не е бил дълъг за него, но е изпълнен с доста трудности и изпитания. Не след дълго отец Назарий преминава на служение в Ловчанска епархия, където продължава да носи своето монашеско послушание в Гложенския манастир. След избора на Ловчанския митрополит Максим за патриарх Български и митрополит Софийски на 4 юли 1971 г., йеромонах Назарий окончателно се установява на служение в Софийска епархия в Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“. На 15 септември 1972 г. е назначен за игумен на светата обител. Възведен е в архимандритско достойнство на 8 ноември 1984 г. – храмовия празник на обителта от своя духовен брат – Крупнишкия епископ Геласий, гл. секретар на Св. Синод, по-късно Ню-Йоркски митрополит. До края на живота си архимандрит Назарий остана в тази света обител, която приемаше за свой дом и отдаде всичките си сили за нейното възстановяване.

 Като последно слово пред гроба може да отправим пожеланието Господ да постъпи с починалия така, както Той постъпва с хората, които обича. Господ да прости и упокои в селенията на праведните нашия духовен старец архимандрит Назарий, заради неговата вяра и любов към Бога. „Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му“ (Прем. 4:10–11). Благодарим на Господа, че ни дарува в нашия живот такъв човек, който не само не измени живота си към лошо, но извърши много добри дела!

 Упокой, Господи, душу усопшаго раба Твоего Назария свещеноархимандрита! Амин!