СПЕШНО се търсят кръводарители с кръвна група "А отрицателна". Има трима млади хора в кома във ВМА Варна, пострадали са от трагичния случай в Кочани в Северна Македония.
За дарение се отива там на място. Кръвната група е рядка, а трябват по три доливания на човек всеки ден!
Нека бъдем съпричастни! Който няма възможност за кръводарение, може да разпространи информацията, това също е от изключителна помощ!
Скъпи приятели от Варна и района, моля тези, които могат да помогнат!
На 18 март, когато целият български народ скърби с близките и семействата на жертвите от трагичния инцидент в град Кочани, Република Северна Македония, където 59 души загинаха, а 155 бяха ранени при пожар в дискотека по време на концерт на популярна група[1], Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи Трисагий за загиналите православни християни.
В ранния следобед Архиереят посети Многопрофилната болница за активно лечение – Варна към Военномедицинска академия, известна сред варненци като Военноморска болница, където в Клиниката по изгаряния са настанени трима от пострадалите в трагедията.
Варненска и Великопреславска света митрополия известява, че след продължително боледуване на 11 март 2025 г. е починал Любомир Попов, бивш клирик на Варненска и Великопреславска епархия.
Роден е на 5 август 1950 г. в град Ямбол. Ръкоположен е за дякон на 2 април 1978 г. от Негово Високопреосвещенство Варненския и Преславски митрополит Йосиф, а за свещеник – 26 юли 1982 г. от Негово Преосвещенство Траянополски епископ (впсл. Доростолски митрополит) Иларион. Бил е протосингел при светата митрополия по време на приснопаметните Варненски и Преславски митрополит Йосиф и Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил.
На 9 март, 1 Неделя на Великия пост – Православна, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави празничната богослужба в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“. На тържествения ден, посветен на победата над ереста на иконоборството, множество християни приеха Пречистите Тяло и Кръв Христови.
В първата неделя на поста първоначално се чествала паметта само на пророците, вероятно свързана с темата от предната неделя, т.е. с темата за грехопадението на прародителите Адам и Ева. Затова намираме богата химнография, посветена на пророците. Апостолът (Евр. 11:24–26, 32–40), който ни разказва за борбата на пророците, както и евангелието (Иоан 1:44–52), което повествува за познаването в лицето на Иисус от Назарет предречения от пророците Месия, са избрани с оглед на горната тема. Победата над иконоборската ерес и възстановяването на иконите при императрица Теодора през 843 г. дали повод на св. Църква да учреди нов празник, който да възпоменава триумфа на Православието над иконоборската и другите ереси. Този празник бил поставен в първата неделя на поста, която била наречена Неделя на православието.[1]
На 7 март 2025 г., първият петъчен ден от светата Четиридесетница, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан прочете първата статия от Богородичния акатист във варненския катедрален храм „Успение Богородично“.
Молитвено участие взе храмовото духовенство с председател иконом Стефан Николов. Боголюбивите християни, мислейки за образа на Пресвета Богородица и затова, което тя стори в света, изпълниха Митрополитската катедрала с просба за нейната помощ и молитвено застъпничество пред Бога.